Иновациите – общият отговор на предизвикателствата пред земеделието
От дигитализация до нови сортове – участниците в аграрния панел на GTF 5.0 бяха единодушни, че технологиите са ключът към по-устойчив и конкурентен сектор
Новата Обща селскостопанска политика (ОСП) не е просто инструмент за подпомагане. Тя е визия за бъдещето на европейското земеделие, в която устойчивостта е начин на мислене, иновациите са двигател, а фермерите са партньори. Около това мнение се обединиха участниците в панела на високо равнище "Стимулиране на чистата индустриална декарбонизация - предизвикателства и възможности" от четвъртия ден на петото издание на Green Transition Forum.
Най-голямото събитие за трансформация в Централна и Източна Европа се провежда от 16 до 20 юни в Sofia Event Center. Организатори са Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.
По време на дискусията беше поставен фокус върху темите за визията за селското стопанство и храните, и трите аспекта на устойчивостта на аграрно-хранителния сектор, специализираните стратегии за селското стопанство в ЦИЕ и справянето с уникални предизвикателства и отключване на възможности, насърчаването на устойчиво на климата напояване и водоефективни земеделски практики, както и иновациите в селското стопанство като двигател за устойчиво развитие и устойчивост на системата.
Модератор на панела беше Светлана Боянова, изпълнителен директор на Българската аграрна камара, а в дискусията участие взеха Георги Тахов, министър на земеделието и храните на България; Ерик Сарджиакомо, заместник-председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент; Гейс Схилтхюис, директор устойчивото развитие, ГД "Земеделие и развитие на селските райони" (DG AGRI); Стефан Шраф, ръководител "Публични въпроси, Европейски съюз", Байер; както и Янис Балакакис, председател на Организационния комитет, АгриБизнес Форум.
Всички снимки ВИЖТЕ ТУК >>
Дискусията започна с видеообръщението на заместник-председателя на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП Ерик Сарджакомо, който подчерта, че продоволствената сигурност вече не може да се приема за даденост дори в Европейския съюз.
"Тя не е само въпрос на наличност, а и на достъп, цена и стабилност", заяви той, като изтъкна, че инфлацията при храните през последните години има огромно икономическо, социално и политическо въздействие. Според него на фона на климатичната криза и геополитическата нестабилност е дошло времето ЕС да подобри инструментите си за постигане на суверенитет по отношение на селскостопанската продукция.
"Темата за устойчивостта е основна тема, това е важно също за селскостопанския сектор, това трябва да бъде в центъра на дебатите по реформата на Общата селскостопанска политика, така че да можем да продължим да произвеждаме храна и тя да е достъпна, на поносими цени", посочи Сарджакомо.
Той приветства предстоящата стратегия на Европейската комисия за стратегическите запаси като "силен сигнал" и подчерта, че без тях Европа е изложена на риск. Той призова за адаптиране на Общата селскостопанска политика, така че тя да включва не само стратегически запаси, но и инструменти за ребалансиране на пазара в случай на свръхпроизводство.
"Да помагаме на фермерите да бъдат по-добре организирани е първата стъпка, но трябва да подсилим и бюджета на кризисния резерв, за да бъдем по-реактивни", допълни той.
Заместник-председателят на Комисията по земеделие изрази убеждение, че е невъзможно да се изгради нещо силно върху слаба основа. "Тъй като кризите се случват все по-често, се нуждаем от здрава основа, за да се справим с тях. В противен случай няма да можем да помогнем на нашите фермери да прилагат по-устойчиви практики", каза Сарджакомо. Той призова за системен подход към селското стопанство, в центъра на който да стоят хранителните въпроси.
Ерик Сарджакомо очерта и две ключови съставки за успеха на бъдещата ОСП: последователен бюджет и повече прагматизъм в международната търговия.
"Светът се промени и трябва да защитаваме интересите си, включително и тези на нашето селско стопанство. Европейският съюз вече не може да си позволи да бъде наивен. Определено трябва да изградим своята стратегическа автономност, а селското стопанство и храните са основна част от нея", завърши той.
След това думата беше дадена на министъра на земеделието и храните Георги Тахов, който открои, че следва да се изпълни нелеката задача да се трансформира европейското земеделие, така че то да отговаря на нуждите на хората, икономиката, но и на околната среда.
Тахов беше категоричен, че е необходимо ОСП да остане самостоятелна политика с отделен и достатъчен бюджет.
Преди всичко не трябва да забравяме, че земеделието идва от хората и е предназначено за хората", заяви министърът, приветствайки визията на ЕК за периода 2028 - 2034 г. По думите му намаляването на регулациите ще бъде облекчение за целия аграрен сектор.
Един от основните приоритети за България, е изравняването на нивата на директните плащания в целия ЕС, коментира още Тахов и подчерта, че това е въпрос на равнопоставеност и конкурентоспособност, който повдига на всеки Съвет на министрите. Той изрази убеждението си, че преминаването от система за компенсиране към система за стимулиране ще насърчи фермерите да инвестират в по-устойчиви и екологични практики.
"Ключовата роля е на екологичните стандарти, доброто земеделие е неразривно свързано с доброто екологично състояние. Тази норма трябва да бъде императив. Всичко това изисква адаптирани стратегии", обясни министърът.
Тахов акцентира и върху ролята на иновациите и балансираната верига на доставките. "Привлекателният образ на селскостопанския труд ще се изгради от солидни инвестиции, иновации и механизация, а не чрез засилване на диспропорции. Новата ОСП не е просто инструмент за подпомагане. Тя е визия за бъдещето, в която устойчивостта е начин на мислене, иновациите са двигател, а фермерите са партньори", отбеляза Георги Тахов.
След него изказване на прави и директорът "Устойчивост" в ГД "Земеделие" на ЕК Гайс Схилтхюис, като представи визията на Комисията, стремяща се да надгради амбицията от Зелената сделка, но и да я насочи към устойчивост и издръжливост.
"Във визията за земеделието Комисията много ясно комуникира колко е важна сигурността - става дума за много повече от само хранителната сигурност. Тук става дума и за сигурността на геополитическо ниво, което е в основата на нашата концепция. Това означава, че трябва да намалим слабостите си. Хранителният суверенитет не означава край на търговията, а намаляване на нашите слабости", посочи Схилтхюис.
"Трябва да адресираме промяната на климата и да имаме подходящо земеделие с правилните инструменти. Другото важно е диалогът. Искаме да разработим бъдещите политики, които да насърчат повече доверие и диалог", добави Схилтхюис.
Той очерта четирите стълба на визията на ЕК: привлекателност на земеделската професия, конкурентоспособност, зелени аспекти и атрактивни селски райони. Според него ефектите от изменението на климата вече са част от ежедневието и е необходимо да се помисли как селскостопанските системи да станат по-устойчиви.
По въпроса за директните плащания Схилтхюис заяви, че е важно да се помисли кои фермери имат най-голяма нужда от подкрепа.
"Когато трябва да се изправиш пред големи предизвикателства, трябва да правиш и избори. Изборът, който е пред нас сега, е да видим кои фермери се нуждаят най-много от директни плащания", каза той, посочвайки като примери младите фермери, по-малките стопанства и тези в райони с природни ограничения.
Схилтхюис коментира и търговското споразумение с Меркосур, като заяви, че то е геополитически изключително важно за достъпа до пазари, а по отношение на чувствителните продукти са договорени сравнително малки квоти, за да се избегне наводняване на европейския пазар.
Той увери, че Комисията разглежда и въпроса с различните стандарти за пестициди, но това изисква промяна в законодателството.
След него думата беше дадена на Стефан Шраф от Байер, който заяви, че от гледна точка на индустрията не е необходимо да се избира между конкурентоспособност и устойчивост, защото отговорът на тази дилема се крие в иновациите.
"В Европейския съюз все още сме много добри в иновациите в селското стопанство. Имаме много добри университети, така че има много изследвания в публичния сектор. Но, разбира се, и в частния", каза той, като посочи, че Байер инвестира около 2,3 милиарда евро годишно в иновации в сектора.
Като пример за успешна иновация той посочи разработката на късостеблена царевица, която е едновременно по-устойчива на климатичните промени и дава с 30-40% по-висока производителност.
Шраф обаче изрази притеснение от бавните темпове на въвеждане на иновациите на европейския пазар. "Средно в ЕС отнема осем години, за да се пусне на пазара нов продукт за растителна защита. Това е два пъти по-дълго, отколкото навсякъде другаде по света. Не можем да си позволим да продължаваме така", алармира той.
Според него проблемът се крие в регулаторния подход на ЕС, който е единственият в света, базиран на оценка на опасността, а не на пълна оценка на риска, която да отчита и реалното използване на продуктите.
"Трябва да преосмислим това. Когато създаваме ново законодателство, не трябва толкова да мислим за конкретни технологии, а да започнем от резултата, който искаме да постигнем. И тогава да оставим различните модели и технологии да се конкурират", призова Шраф.
Той също така подкрепи идеята за нови източници на доходи за фермерите, като биоикономиката и въглеродното земеделие, подчертавайки, че това са възможности за създаване на нови пазари и стимулиране на устойчиви практики.
Думата взе и Янис Балакакис от АгриБизнес Форум, който представи тревожни данни за климатичната криза, недостига на вода и продоволствената несигурност в световен мащаб.
Смятам, че следващата световна война ще бъде за водата и водните ресурси. В момента Европа има 35% недостиг на вода, а до 2030 г. ще ни трябват 40% повече", заяви той, като подчерта, че всяка страна носи отговорност да опазва собствените си ресурси.
Според него новата ОСП е стъпка в положителна посока, но има сериозен недостатък.
"Определено липсват смели политици, които да я приложат. Имаме и различни скорости на развитие между Западна и Северна Европа и Балканите, включително Гърция", каза Балакакис.
Той изрази притеснение от факта, че докато ЕС налага все по-строги екологични изисквания на своите производители, в същото време сключва търговски споразумения като това с Меркосур, което дава предимство на производители, които не спазват същите стандарти.
Балакакис постави под въпрос и ефективността на настоящата ОСП, която според него има прекалено взискателни изисквания, произтичащи от Зелената сделка. Той посочи, че това е една от причините за масовите протести на фермери в цяла Европа.
"Говорим за "зелено" земеделие, а в същото време имаме внос от други страни, където торовете не се контролират по начина, по който го правим ние", каза той.
Янис Балакакис призова и за по-смели политически решения и за по-реалистичен поглед към глобалните предизвикателства, които стоят пред аграрно-хранителния сектор, като подчерта, че те не могат да бъдат решени само с национални или европейски политики, а изискват координирани глобални усилия.
Green Transition Forum 5.0 се утвърждава като голяма и важна платформа за диалог между Европейската комисия, националните правителства, експерти, компании и медии. С петото си издание форумът позиционира България като активна част от разговора за бъдещето на зелените политики в Централна и Източна Европа и дори като инициатор на този дебат в региона.
Генерални Партньори: Астелас Фарма България, Геотрейдинг АД, Електрохолд България , Асарел Медет АД, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, Филип Морис България
Основни Партньори: Дънди Прешъс Металс, Аурубис България, ОББ, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Фондация Лъчезар Цоцорков, Глобален договор към ООН, PHOTOMATE, European Investment Bank, Българска банка за развитие, Телелинк бизнес сървисис, OMV Petrom, УниКредит Булбанк, Лидл България, Хайделберг Матириълс Девня АД с проект ANRAV, Байер, Mercuria, Елаците-Мед АД, Енергео ЕООД, Геотехмин ООД, Геострой АД, ИТР Сървисиз ЕООД, EVN България, Състейнабъл Енерджи Съплай ООД, БФБ, Carbonaires, Vivacom, Главболгарстрой, Камара на строителите в България, Електроенергиен Системен Оператор, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)
Партньори: ПОК "Доверие", БМФ Порт Бургас, wpd България, Фонд ФЛАГ, Сдружение "Соларна Академия България", СОФ Кънект-операторът на летище "Васил Левски", ТЕЦ "БОБОВ ДОЛ", ICGB, Български Енергиен Холдинг ЕАД, НЕК ЕАД, Булатом, GCR, Джуниър Ачийвмънт България, EIT Community Hub в България, Cleantech Bulgaria, Булгартрансгаз ЕАД, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и абревиатурата: БФИЕК, The Green for Growth Fund, Finance in Motion (FiM), ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, Фонд на фондовете (ФнФ), Първа инвестиционна банка, AES, Порше БГ, NEXT BASKET, Девин, Райфайзен Адвайзъри ЕООД, Делта Клауд ООД, DOZZA drinks, Омега Пауър Груп ЕООД, Chill&Bite micro market, Cult Gourmet Catering, Сладко и Солено за Приятели
Логистичен партньор: Turkish Airlines
Мобилност: Enterprise Rent-A-Car
Настаняване: Hilton