Визия за бъдещето на Черно море: Иновации и хармония между растеж и природа

Синя икономика под лупа: Експерти дебатираха за защитени зони и климатична адаптация

Снимка: Булфото

Визия за бъдещето на Черно море: Иновации и хармония между растеж и природа

Синя икономика под лупа: Експерти дебатираха за защитени зони и климатична адаптация

18:16 | 19 юни 2025 1 6300 Снимка: Булфото

За да постигнем устойчиво развитие и да опазим Черно море и световния океан, е необходимо обединението на усилията на бизнеса, науката, институциите и обществото. Нужни са иновации, научнообосновани решения и отговорни действия от всички.

Green Transition

Около тази теза се обединиха участниците в дискусията "Синя икономика и устойчиво развитие: Балансиране на растежа, биоразнообразието и опазването на околната среда в Черно море". Събитието бе част от петото издание на Green Transition Forum 5.0, най-голямата конференция за трансформация и развитие в Централна и Източна Европа, организирана от Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net, която се проведе от 16 до 20 юни в Sofia Event Center.

Дискусията стартира с вдъхновяващия неформален разговор "Гласът на Чаирските езера: как природата ни учи да бъдем устойчиви". Модераторът Апостол Дянков от WWF зададе тона, подчертавайки, че "въпросът, който ние трябва сега да обсъдим, е защо си струва да оцелеем. Не само ние, но и цялата природа, всички видове екосистеми около нас." Това визионерско послание подчерта необходимостта от адаптиране към климатични и екологични предизвикателства чрез осъзнаване на взаимосвързаността ни с природата.

Петя Манастирска, Мениджър "Устойчивост и качество" в "Девин" АД, представи конкретен пример за хармонизиране на икономическия растеж с опазването на биоразнообразието чрез проекта за Чиирските езера. "Торфищата се явяват поглъщатели... видяхме наистина един не само потенциал, но и една възможност да стартираме този проект," заяви тя. "Бизнесът е този, който има силата да прави добро," допълни Манастирска, илюстрирайки как компаниите могат да инвестират в опазването на природата и да разработват регулаторни подходи за гарантиране на дългосрочна екологична устойчивост.

Румяна Иванова, еколог и експерт по социално предприемачество към Българска фондация "Биоразнообразие", подкрепи тази теза, изтъквайки, че "торфищата са истинско древно депо за въглерод" и предупреди, че "разрушаването на тези местообитания рязко за всички нас влошава климата, влошава водата, която местните общности ползват, и унищожава биоразнообразието пряко." Това подчертава важността на стратегиите за устойчивост на крайбрежните зони и намаляване на риска от бедствия.

Панелната дискусия, модерирана от Еолина Милова, Старши специалист по околна среда в Световна банка, която откри с думите: "Радвам се да открия днешния панел за синята икономика, преминавайки от сухоземните природни ресурси към синята икономика, сините крайбрежни и морски екосистеми", разшири обхвата на темите.

Проф. Христо Пимпирев, учен и полярен изследовател, отправи визионерски призив България да гледа отвъд непосредствените си граници: "Нека имаме самочувствието вече и да мислим да имаме и още един кораб, за да покажем на света, че действително сме морска сила, защото океанът, океанът ни храни." Това изказване насочва към нуждата от политики за адаптиране към климата за морските индустрии в глобален мащаб.

Д-р Лене Бул-Мортенсен, Главен изследовател към Института за морски изследвания в Норвегия, се включи онлайн и сподели: "Ние идентифицираме зони, които са особено чувствителни и уязвими... така че да сме сигурни, че най-разрушителните човешки дейности остават извън тези зони." Нейният коментар подчерта ролята на морските защитени зони и значението на научните данни за хармонизиране на растежа с консервацията.

Явор Димитров, Директор на Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна, акцентира върху практическите аспекти на адаптирането към климатични и екологични предизвикателства: "Стопанисването и правилната експлоатация на научноизследователския кораб костват немалко усилия," но резултатите са безценни за опазването на морската среда и информираното управление.

Д-р Таня Маринова, Генерален директор на НИМХ (онлайн), изтъкна, че "Националният институт по хидрология и метеорология подобрява климатичното моделиране и прогнозиране, за да подкрепи устойчивостта на крайбрежните зони в Черноморския регион," което е ключово за намаляване на риска от бедствия и разработването на политики за адаптиране към климата.

Капитан Мирослав Цветков от ВВМУ "Никола Вапцаров" заяви: "Всъщност Военноморското училище е, така да се каже, основател на морското научно общество, в което към момента участват 12 институции." Той подчерта важността на сътрудничеството и събирането на данни за ефективни стратегии за устойчивост.

Включването на д-р Елица Петрова, Директор на Института по рибни ресурси (онлайн), повдигна темата за иновациите в устойчивия риболов и аквакултури: "Как можем да разширим потенциала за растеж на аквакултурите, но също и на риболова, без да компрометираме качеството на водата или местните видове, и каква е ролята на природосъобразните решения тук?"

Проф. Валентина Тодорова, Директор на Института по океанология към БАН, говори за ролята на морските защитени зони за икономическата устойчивост, като подчерта, че "за всички тези зони са необходими планове за управление, които да бъдат разработени на базата на научни изследвания". Това пряко свързва науката с ефективните регулаторни подходи за гарантиране на дългосрочна екологична устойчивост и подкрепа за устойчивия туризъм.

Дискусията ясно очерта пътя напред: бъдещето на Черно море и синята икономика зависи от синергията между научните изследвания, отговорните бизнес практики, ефективните държавни политики и активното гражданско общество. Само така може да се постигне баланс между икономическия просперитет и здравето на морските екосистеми, осигурявайки устойчив туризъм и процъфтяващи крайбрежни общности.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО